Feeds:
Posts
Comments

 

Сънувах те

(и на мен ми се случва)

Сънувах как на пейката ни в парка чакаш
Целувах те насън, заслушан във дъжда
Събудих се усмихнат, със спомена как караш
червено колело със знаменце в нощта
Advertisements

James – Born of Frustration

The Stone Roses – Waterfall

All The Young – You and I

The Stone Roses – This Is The One

The Strypes – Perfect Storm

The Mock Turtles – Can You Dig It

Radiohead – 2+2=5

The Charlatans – The Only One I Know

Oasis – Roll With It

Massive Attack – Karmacoma

The Strypes – He’s Gonna Step On You Again

Pascal Bideau – Abide With Me

The Farm – Groovy Train

Jake Bugg – A Change In The Air

Днешната блокада на центъра на София, със съответните задръствания и проблеми с трафика идва до вас благодарение на шубето на “Избраните”.

Периметъра, който си заградиха е мисля втория по големина от началото на протестите (след ден №28). Може би e и най-големия всъщност, понеже през Дондуков по Раковска беше отцепено движението изцяло от няколко отряда на Сигма.

Чувал съм много критки за безсмислеността на протеста, за безидейността му, за артистичността му и какво ли не.
– Не ме интересуват.

Ако след 140+ дена продължават да се ограждат така, проблема не е в протестиращите, а в тези, които пасивно наблюдават сеира отстрани и са активни само на един клик разстояние.

Единствените заграждения, които спират всички недоволни от това управление, са в собствените ни глави и страха да повярваме, че можем да променим нещо. Страха от още едно разочарование, страха от поредната продадена надежда.

За доволните няма какво да направим засега, жертвите на стокхолмски синдром трябва да се лекуват, а това отнема време и постоянство.

И докато ние, участващите изглеждаме смешни, наивни или просто глупави в очите на циниците, поне се намерихме помежду си. Дори само заради това си струва.

Идеалистите умират от самота. Циниците никога не заживяват.

ever tried

Точно в един от дните в които обезверението ме беше сграбчило най-силно, се случи нещо красиво:

Пълна окупация на Софийския Университет.

Абсолютно, 100%-во подкрепям и казвам огромно БРАВО на студентите.

Но – нищо не е свършено и тепърва идва нашия ред, ето две грешки, които не бива да се повтарят:

1. Да си помислим, че щом в СУ им стиска да направят тази крачка, всичко е готово. Все още сме малцинство, все още има твърде много гласове, които обясняват как не се прави, защо не се прави и т.н.
Насреща си имаме хора, които нямаха никакви скрупули да тръгнат с бронирани коли през тълпа от хора и след това просто да неглижират ситуацията и да се снишат достатъчно докато бурята отмине.

Сега ще опитат да направят същото.

2. Да оставим СУ самотен остров. Протеста на улицата не успя/успява. Прични бол, който му се анализира, има да развива тези следващите няколко години. Това в СУ трябва да е само началото, трябва да е само първата крачка от еднo изливане на протеста от улиците и булевардите в различните институции и учреждения. Още уикенда (макар и да е трудно), понеделник най-късно окупацията трябва да се разрастне в други университети и държавната администрация. Оставим ли Софийския за 2-3 дена да се “спасяват”, и тази хубава инициатива ще загуби инерция и ще им кацнем на мушката на приготвените лайномети.

Приемам всякакви идеи за следващи ‘цели’ на окупацията, докато аз самия си блъскам главата по въпроса. Трябва да действаме и да действаме бързо.

Явно тази седмица ще си говорим основно за това видео: https://www.youtube.com/watch?v=acbzsSmkMUI

Ето какво видях аз, след като го изгледах:

  • Пияни младежи, това ясно. Евтин алкохол, свинщинки, нищо ново. Разликата е, че ние ги правихме тия неща на по 14-15 години, на домашни купони, далеч от камери и родителски очи. И това е единствената разлика. Остават висящи тези въпроси:
  1. Защо е толкова евтин този алкохол? Платен ли му е акциза?
  2. Тези заведения, плащат ли си данъците, правят ли им се проверки?
  3. Как са децибелите? Има вечерни часове, след които не трябва да има определено ниво на шум, спазва ли се?
  4. Проверява ли се за този алкохол за качество? Какво правим, когато след някоя друга година, дано не се случи, излезат заглавия за ослепели десетки туристи? Това кой ще сочим с пръст и кой ще ни е виновен?
  • Прекрасна илюстрация на родната ни милиция, която игнорира туристите напълно, но за сметка на това прави необосновани проверки на българите, за да демонстрира активност.
  • “Любимия” ми небрежен расизъм, който се споменава между другото и като нещо напълно нормално – при това от всички. Циганите това, циганите онова.
  •  Абсурдния кмет, който не пожела да отговори смилено на нито един въпрос, демонстрирайки явно желание да се прави, че проблеми не съществуват. Изобщо, представяте ли си ако повече журналисти задаваха тези, неудобните въпроси по пресконференции, вместо да кимат и да записват прилежно?
  • Игнориране на елементарни практики за здравни застраховки в чужбина.

Ако го изгледам още 2-3 пъти, ще открия и други интересни неща вероятно, но те пак ще се ‘камъни в нашата градина’, не в градината на пияните английски тълпи.

За справка, ето същото предаване за Магалуф (Майорка) – https://www.youtube.com/watch?v=UgauntWrhwg

Честно казано, същото е, минус горните проблеми, които пак казвам – са си специфични за нас и имаме нужда да ги видим най-сетне, а не да се правим че не съществуват.

1 млрд. и 131 млн. лева е бюджета на МВР за тази година.

Неща, за които няма да стигнат тези пари:

  •  Свестни летни униформи за служителите. Шушляка не разхлажда. Шушляка служи само да изтича потта на полицая директно в кубинките му.
  • Курсове за обучение на полицаите, какви са им правомощията, какви са ни правата. Пак ще се повтарят сценките с ‘не ме снимай, да не ти се счупи апарата’.
  • Извънредните, които напълно заслужено се полагат на полицаите, които ни пазят в дъжд и пек вече повече от 40 дена.
  • Нормални средства за придвижване от мероприятие на мероприятие. Абсурдно изглеждат паркираните един до друг полицейски автомобил BMW, последен модел и автобуса Чавдар, последен от оцелелите такива.
  • Унифицирано обурудване. Вечерта на злополучната обиколка с автобуса видяхме десетина видове каски, брони и 2-3 вида щитове. Това щеше да е несериозно, ако беше по-малък бюджета, но на фона на бюджет от над един милиард е недопустимо.

Затова, искам да поканя всички редови полицаи, които са ангажирани с охраната на МС, НС и самия протест:

Моля ви, носете си значките, носете си баджовете.

Така както ние заставаме с лицата си пред вас. Така както имаме смелостта и може би донякъде, отчаянието да седнем пред движеща се бронирана кола. Така, както имаме упоритостта и постоянството да ви посочваме и предаваме хората, които искат да опорочат протеста.

Така бихме искали и вие да застанете с имената си зад действията си. Разбираме, че изпълнявате заповеди. Но бихме искали да видим и желание за дистанциране от тези, които използват повода да преизпълнят заповед. Да навредят на вашите и нашите усилия да намерим общ език, да опорочат този диалог, който започна да се води между гражданското общество и полицията.

Знам, че е възможно. Бях на първите редици, когато 30тина минути след абсурдната разходка с автобуса, при смяна на състава зад загражденията дойдоха служители с каски и брони. След 5 минутно скандиране ‘Долу Каските’, забързано дотича някакъв началник да ги накара да ги свалят. Помня много добре, как се промени езика на тялото и стойката на всеки полицай, който си свали каската. Помня и аплодисментите, които същите тези полицаи получиха. Помня потреса и неразбирането в очите им. Няколко минути по-рано, някои от тях бяха налагали тези същите хора, които ги аплодират с палките и щитовете си.

Показахме, че дори и в тези абсурдни обстоятелства може да се води диалог между служители и граждани. Сега трябва просто да продължим.

Носете баджовете си, носете значките си.  Закичете се.

 

//

провокирана от: тази статия

Снимка, която илюстрира какво имам предвид: парадокси на придвижването